Защо някои хора заекват – учените казват, че знаят отговора 

 
 
Финландски учени са открили структурни промени в мрежовите възли на мозъка при хора, които заекват. Ще доведе ли това до нови методи на лечение? И как трябва да се държите, когато разговаряте с хора, които заекват? 

Заекването е много стресиращо за страдащите, особено след като другите хора често реагират обидно, агресивно или неадекватно на това речево разстройство. Неволните повторения на срички и звуци, разтягането на звуците и забележимите или „тихи“ блокажи могат да бъдат обезпокоителни и да накарат страдащите да се чувстват несигурни. Слабостта може да стане и физически видима, като например зачервяване или изпотяване. 

Заекването обаче не позволява да се правят заключения за характера или интелигентността на засегнатия човек. Хората, които заекват, знаят точно какво искат да кажат, но не могат да го произнесат свободно в момента. 

Дълго време се смяташе, че заекването е психологическо или емоционално разстройство. Всъщност, заекването е неврологично индуцирано речево разстройство, при което е нарушена регулацията на речта в мозъка. 

Открит ли е произходът на заекването? 
Финландски учени вече смятат, че са открили областта на мозъка, където се крие коренът на заекването. Те са открили структурни промени във възлите на мозъчната мрежа при хора, които заекват. 

Според екип, ръководен от Юхо Йоука от Университета в Турку, центърът му се намира в областта на базалните ганглии, путамена. Путаменът е една от централните области на главния мозък и е част от сивото вещество на мозъка. Той е особено важен за движенията на лицето или мимикрията. 

Нарушенията на плавността на речта могат да имат различни причини. Съществува генетична предразположеност, която може или не може да доведе до заекване. Освен това, неврологични заболявания като болестта на Паркинсон или инсулт могат да доведат до заекване. За целите на изследването финландските учени са изследвали и пациенти, които са започнали да заекват след инсулт. Инсултът е засегнал само частта от мозъка, където се намира въпросната мозъчна мрежа. 

Субектите показаха същите структурни промени във възлите на тази мозъчна мрежа, както тези, които са развили заекване в детството. Според проучването това показва, че заекването винаги произхожда от тази мрежа, независимо от генетичните или неврологичните причини. 

Нови методи на лечение? 
Според проф. д-р Мартин Зомер, старши лекар и ръководител на „Интердисциплинарната работна група по речеви нарушения“ в катедрата по неврология в Университетския медицински център Гьотинген, финландското проучване за пореден път е показало, че лявото мозъчно полукълбо е от решаващо значение за формирането на речта. 

Проучването показва също, че две форми на заекване, неврогенно заекване, т. е. заекване, причинено от инсулт, и заекване в ранна детска възраст, не се различават много, казва Зомер, който самият той заеква и е съветник на Федералната асоциация за заекване. 

Към днешна дата няма ефективни фармакологични или невромодулиращи възможности за лечение. Според финландски учени локализирането на структурната промяна открива нови методи за лечение, като например дълбока мозъчна стимулация, насочена към тази мозъчна мрежа. 

Неврофизиологът Зомер приветства новия изследователски подход. „Разбира се, възможно е да се приложи лечение, основано на тези знания. Но са необходими няколко междинни стъпки, за да се разбере къде трябва да се прикрепи кой електрод, с каква полярност, а това не е толкова лесно, все още сме далеч от тази цел. “ 

Заекването не е необичайно. 
В Германия, с население от почти 84 милиона, се смята, че около 800 000 души заекват постоянно. Повече от пет процента от малките деца заекват, или около 50 от 1000 деца. Момчетата са засегнати по-често от момичетата. 

Заекването често започва внезапно, между 2 и 6-годишна възраст. Разстройството обикновено изчезва само в рамките на следващите две години, но около 1% от страдащите все още заекват в зряла възраст. 

Медикаментозната, дихателната или релаксираща терапия, или каквито и да е други лечебни терапии всъщност не работят срещу заекването, както обещават някои терапевти. „За съжаление, все още имаме шарлатани, които обещават чудодейно лечение, така да се каже, така че трябва да се внимава“, казва проф. Зомер. 

„Дори най-тежкото заекване може да бъде предотвратено с прости методи, като например така наречената метрономна реч, но тогава заекването не изчезва, а просто се крие зад променен начин на говорене“, казва Зомер пред DW. 

Как да помогнем 
Засегнатите често се опитват да избягват определени думи или ситуации, в които да говорят, поради срам или страх да не бъдат засрамени. Това може да доведе до отдръпване от ежедневието и социална изолация. 

Следователно, хората, които заекват, се научават да се справят и с трудни ситуации. 

„Най-голямата опасност, когато заеквате, е да си държите устата затворена и много от страдащите правят това. Избягването на реч е неизгодно, тъй като значително ограничава възможностите на хората за развитие. Ето защо е важно да не мълчите, а да кажете това, което искате“, съветва неврологът Зомер. 

Групите за самопомощ могат да ви помогнат да преодолеете страха си от говорене. Често е полезно да се справите със заекването открито и уверено със семейството, приятелите или на работа. 

Но това, от което хората, които заекват, не се нуждаят, са, признаваме, често добронамерени съвети като: дишайте дълбоко, концентрирайте се, успокойте се. Такива съвети само дразнят или смущават. 

„Ето защо е най-добре да чакате, да гледате и да слушате. Хората, които заекват, губят време, точно така! Винаги има хора, които се опитват да продължат дума или изречение. Преди всичко е много болезнено да прекъсваш някого. Освен това, човекът, който заеква, може да не е искал да каже думата, на която се опитвате да помогнете. Тогава нещата се усложняват“, казва Зомер.